Как за 24 часа отидох до Приморско, може би вдигнах кръвно 200, не се състезавах, прибрах се обратно в София и кръвното ми си е наред вече няколко месеца (както винаги си е било).
Пандемична година, малко подготовка. Едвам ме навиха. Даже до последно се надявах да забранят и този вид масови прояви (извинете всички останали).
Продължих да си тренирам предимно бягане по маратонската програма. Велотрнажора повече го ползвах за easy days, в които експериментирах с DFA α1, което щеше да ми е от полза за пейсинг на лъвското. А, и един TP test.
Колкото-толкова – вечерта на 2 септември си направих резервация за някакво бунгало. На другия ден в 13:00 успешно тръгнах. Докато стигна минаваше 17:30 и реших да отида първо да се регистрирам на ЛС базов лагер и после да разтоварвам. Трябва медицински преглед, докторката мери с ръчен апарат и вика 150 е високо, ама иди да си вземеш там стартовия пакет и ела пак да мерим. Аз бях доста озадачен, защото никога през живота ми кръвното не е било повече от 135, а обикновено си е в диапазона 120-130 на 80-85. Имам 2 апарата за кръвно в къщи, донякъде заради баща ми, но и защото обичам да измервам (и имам няколко глюкомера, ватметри, кетон бреталайзър, muscle oxygenation shit etc.). Отделно работодателят ми е осигурил 2 пъти годишно доста подробен медицински преглед с ЕКГ, ехограф, кръвно, глюкоза, урина и т.н. Та взех си стартовия пакет, връщам се при медицинската палатка, лекарката вика тоя път да те закачим на електронния апарат. Апаратът си изглеждаше като някакво медицинско изделие, а не като домашен – с голям телевизор, към който явно може да се закачат и други сонди за SpO2 и т.н. Тоя апарат показа 160/90. Записа ме на един лист A4, където имаше доста други имена и ми вика “ела утре в 6:30 пак да мерим”.
Все по-озадачен си паркирах колелото в стартовата зона и се запътих в посока бунгалото. Мислех да направя едно леко отварящо каране преди важния ден, но нали си оставих вече колелото, а и покрай врътнята с медицинската палатка не остана много време. Затова реших да го съкратя до 20-ина минути съвсем леко бягане. Дойде ми освежаващо и не усетих никакви неудобства от уж високото кръвно.
След горе-долу задоволителни 7 часа сън закусих леко, събрах си екипировката и хайде пак с колата бръм към старта. Малко по-рано, нали съвестно да мерим.
Закачиха ме пак на машината, спогледаха се и викат “ооо, не, не става”. Аз дори не се обърнах да погледна екрана и просто предположих, че пак е 160. Обадих се на Петьо, той очаквано мега много се фрустрира, вика давай да ходим да мерим пак. Отиваме, тия викат “абе как, не може с кръвно 200”. Аз викам “чакай малко, как 200, нали уж 160”? Пак ме закачиха, този път погледанх и показваше 192/110. Вика “абсурд да те пусна, ще получиш инфаркт”.
Ами ок, звучи сериозно, няма да участвам. Но как така 200, а аз нищо не усещам? Чел съм, че при над 180 се звъни на 112 и се молиш да дойдат бързо. Чудя се дали е безопасно да шофирам до София? Връщам се да мерим още веднъж, лекарката вика “ама вие сте много упорити”. Този път 172/105. Оплаквам се, че ми звучи невероятно, а тя ме пита има ли в семейството някой с болни бъбреци. Доколкото знам няма. Да не съм карал Ковид? Не съм. Казва ми, че това кръвно няма как да е отскоро и според нея (тя е нефролог) ще трябват две лечения. Питам какво значи две лечения? Значело, две различни лекарства, защото само с едно не може да се контролира такъв тежък случай.
Петьо реши все пак да плува. Докато го чакаме да излезе започвам да се чудя как ли ще се развие животът ми оттук насетне… в понеделник отивам на кардиолог и ще се започне една. Явно човек и да се старае да се храни добре, да спортува – не може да избяга от гените си.
Много се чудих да шофирам ли, що да правя, но наистина се чувствах перфектно и реших да си се прибера все пак с колата с повишено внимание.
В София вемам бърз душ и отивам до денонощната аптека да си купя апарат за мерене на кръвно, защото на моя ръчен му се е спукал от старост маркуча. Спрях се на Omron M3, който е с твърд маншет за по-точно и дуракоустойчиво измерване. Прибирам се, меря 131/93 – няма да се мре. По-късно вечерта 121/94. В неделя сутрин 126/81 – май не е чак толкова наложително да ходя на кардиолог в понеделник? Успявам да си намеря резервни части за ръчния апарат и потвърждавам, че показанията му съвпадат с тези на електронния.
През следващите дни, седмици и месеци продължавам да си меря кръвното и си е съвсем нормално. Даже започвам пак да бягам и 1 час след тренировка е дори под 120/80.
От 4 септември 2021 до 12 март 2022:
Една от поуките е, че по-добре да си взема медицинска бележка от личния лекар. Най-малкото така няма да прецакам целия отбор.