#vitosha100 2016

Това беше една от по-калните обиколки. Не нещо драматично, но типично са по-сухи.

Стартирах с доста смесени чувства и за първи път от няколко години не знаех какво да очаквам, защото се случиха твърде много неща твърде късно. Подготовката вървеше много добре още от преди нова година, но в последните 2 месеца настана бъркотия – както технически, така и тренировъчно.

Първо, след като ми се износи от употреба предишното Shimano XT 2×10 задвижване, реших да мина на 1×11. Обаче имам Stages crank power meter и да не сменяме курбелите останах на BCD 104 мм и съответно в местния байк магазин ми сложиха някаква 34T плоча Saint. Тук аз не си написах добре домашното да проверя какво точно ми слагат и се оказа, че с тази плоча веригата ми пада супер много. Опитах се да я закрепя като върнах предния дерайльор и имаше известно подобрение, но далеч не беше пълно решение.

Преди да успея да разреша този проблем ми се наложи да отида на 3 седмична командировка в USA. Много се надявах да продължа с тренировките там и даже се изръсих с 270 USD за наем на MTB за времето на целия престой. Уви, така се струпа работата, че почти нямаше почивни дни, камо ли време за тренировки. А трябваше точно няколко дълги 3+ часа карания да направя :-/

PMC-USA-16

Запълнената зона е Cumulative Training Load. Вижда се, че от 23 май до състезанието съм загубил 1/3 и съм се върнал на нивото от края на декември 2015. Е, има си някои особености, но в най-общи линии моделът е верен. Нещо, което не се вижда на горната картинка е, че качих 2.5 кг.

Като се прибрах имах само 3 дни да се боря с jet lag и да се опитам да оправя проблема с падащата верига. Тренировки в последните дни нямат смисъл и дори ще навредят. Тъй като нямаше за кога да поръчвам някакви по-интересни компоненти взех от OLX една 32 зъба овална narrow wide плоча и си я монтирах.

oval-snail-chainring-32t

Хем добре ми дойде от 34T на 32T, че 34:42 комбинацията на 1×11 ми идва тегава. Поръчал съм си 45T casette extender, но естествено още не е пристигнал.

С помощта на малко мелатонин и няколко дози дисциплина горе-долу успях да се вкарам уж в местната часова зона. Натоварих си багажите и се явих съвсем навреме за старта.

Много мислих как да си разпределя силите. При положение, че нямам кой знае какви карания от 23 май насам не бях сигурен в собствените си възможности. Реших да гледам пулсомера, защото знам, че HR зоните се променят сравнително бавно с времето. На perceived effort не бих си имал доверие за такова дълго състезание, а и на ватметъра нито знаех какви са ми моментните възможности, нито колко са му адекватни показанията с овалната плоча (Stages викат +5%, някакъв тип вика -5%).

Горе-долу добре се изкачих до тясната пътека към Кладница (2nd best personal time). Там си имаше задръстване и не беше от най-бързите преминавания. После PR от Боснек до Чуйпетлово, PR от Чуйпетлово до Ярлово…

След Ярлово изпреварих участник, който беше спрял на едно баирче и правеше ужасни гримаси. Попритесних се и го питах всичко наред ли е? Бяха го подкарали брутални крампи. Нямаше с какво да му помогна – въпрос на почивка и т.н., така че си продължих по пътя.

Само 10 минути след това и мен ме застигна първата крампа. По принцип не съм от най-крампиращите хора. Дори до преди 10-ина години почти не знаех що е то. Беше ми се случвало само на пръстите на краката след дълго висене в по-хладна вода. Покрай колоезденето, а вероятно и с напредването на възрастта се запознах по-отблизо с този феномен, но пак бих казал, че изпитвам доста по-малко крампи от средното съдейки от разговори с други циклисти и четейки форуми и т.н. Странно беше и мястото на схващането: вътрешната страна на бедрото (Sartorius). Никога досега не ми се беше случвал спазъм на точно този мускул. Сега, след състезанието започнах да се чудя, дали е възможно овалната предна плоча да е допринесла? Ок, сигурно се презорих спрямо текущите си възможности, но защо точно тези мускули? Дали овалът не натоварва по достатъчно различен начин за който не съм тренирал?

Тук вероятно подцених и това, че сърдечно-съдовата (централна) адаптация aka форма се губи по-бавно от периферната (*). Или по-просто казано имам предостатъчно въздух, че да си предóбря краката. Пък и за първи път карам интензивно на >25C тази година. Досега все хладно беше (вкл. в Massachusetts).

Ходих 2-3 минути, след което карах с намалено темпо още 2-3 минути и опитах пак да ускоря. За съжаление крампите се завърнаха доста бързо. Направих по-дълга, 15 минутна “почивка” с по-ниско темпо, шмръкнах едно Gu с аминокиселини, налочих се с вода, но щом забързах се започна пак със схващанията.

Е, явно това е положението и няма какво да направя, ами да взема да пусна автопилота да си ме прибера до финала яваш-яваш 🙁

Подкарах на втора без газ (Lower HR Z2). По някое време излязох на асфалта преди Желеница и установих, че спра ли да въртя педалите – веднага ми пада веригата. Позагледах се как става тоя номер и установих, че все едно ми е блокирало свободното движение на задната главина. Задната капла върти венец-касетата и се опитва да върти и предната плоча чрез веригата, но понеже аз съм стъпил на педалите и не им давам да се въртят, веригата се надипля от горната страна и просто изпада. Спирам, свалям задното колело и почвам да оглеждам какъв може да е проблемът и се чудя дали подлежи на ремонт в полеви условия или ще се прибирам с фикси. Тогава забелязах, че свободното движение не е като да е съвсем блокирало, а по-скоро е много стегнато. Счупена щипка на пластмасовия предпазител, който е между най-големия венец и спиците и чрез триене върти и венците. Наместих го криво-ляво и продължих.

Някакъв младеж ме застигна точно като тръгвах и ме пита имам ли нужда от помощ. Обясних му с няколко думи каква е хавата и вече всичко е ок. Той пък се оплака, че почти не можел да превключва скоростите от кал, мръсотия и липса на смазка. Нали не бързах вече, сипах му малко вода на задния обтегач, дадох му смазка и доволно продължихме.

Добре, ама автопилота реши, че щом не се състезаваме, по-добре да спре на подкрепителния пункт на Железница да хапнем, да се разтъпчем, да соцнем. Речено-сторено: и без това се чувствах гладен за по-нормална храна, а не изотонични напитки и гелове. Което също не ми се беше случвало досега на състезание. Обикновено си карам без проблеми със Skratch и VFuel, ма тоя път не можах да намеря VFuel и карах със Skratch + High5 gels и Gu gels. Пробвах ги преди няколко дни, но не и на многочасово интензивно каране. Ще видим дали ще се повтори тази особеност с глада при бъдещи дълги карания, че поне са достъпни в София въпросните гелове. Пък и дали нямат пръст в крампите?

Та спрях аз и изпоизядох по малко от всичко на доста добре заредния пункт: фурми, краставици, някакви бисквити със семки в тях, праскови, Roo bars, банани… браво на организаторите! Това всъщност беше първия пункт на който спирам. Преди това на Чуйпетлово заредих вода, но не се доближих да видя какво има на масите. Карам с две 0.66 л бутилки на рамката и разходът ми е горе-долу бутилка на час + джобовете ми са пълни с гелове, така че не ми се налага да спирам.

И така бавно и плавно си продължих по обиколната алея. Настигнах друг колоездач, който също си караше бавно и плавно. След няколко минути, обаче започна да ми се струва, че кара твърде бавно. Изпреварих го. След по-малко от 10 минути настигнах друг… погледнах арматурното табло: и уредите показваха, че съм вдигнал темпото, а се чувствах ок. Изглежда след достатъчно време, храна и вода се бях възстановил в някаква степен. Карането отново беше забавно, а не оцеляване 🙂 Е, не за всички – автопилотът стоеше скръстил ръце с начумерен поглед, който сякаш казваше “Нали аз щах да карам? Няма ли да спираме сега на другите подкрепителни пунктуве?”. Нъцки.

Задминах само още 2-3 души до финала, после някои от тях мен, докато за втори път си оправях пластмасовия предпазител. Но като цяло нямаше разместване в позициите в последните 25 км. Изглежда по-бързите бяха отпрашили, а другите или си бяха разпределили силите добре и съответно си поддържаха някаква по-ниска от моята скорост или масово бяха дали фира подобно на мен.

В крайна сметка гледайки данните от GPS виждам, че при подкрепителния пункт в края на Ярлово съм бил по същото време както и миналата година: приблизително 52.5 км за 3ч5м. След това съм се забавил значително до Железница и съм загубил към половин час от който 14 минути не съм се движил (ремонт, соц., манджаре). И накрая от Железница до финала съм поддържал сходно темпо като 2015. Така резултатът ми е 36 минути по-бавно спрямо най-доброто ми време от 2015 (5ч22м vs 5ч58м), пък ако гледаме само “moving time” разликата спада до 22 минути. А аз имах чувството, че съм по-бавен. Всъщност някакъв дисонанс беше: струваше ми се, че се движа бавно и периодично се изненадвах колко много съм напреднал по маршрута.

Следващ опит 2018 г. Мисля 2017 да си дам почивка от състезателна дейност (сигурно пак ще обиколя, но с recreational tempo).

Минах през автомивка да измия колелото, след това си купих и изядох 1/2 кг сладолед и тѐ така тѐ.

Posted in Misc | Leave a comment

Thassos 2016 DNF report

Another beautiful race, and yet another defeat. The MTB race on Thassos island is one of my favourites – the weather is already actually nice at the end of April, the views of the island and Aegean from above are dazzling, start and finish is on the beach (what’s better than jumping in the sea after 3+ hours of sizzling effort?), great organization etc. It was also my first race in another country back in 2013, so that might play role as well.

This year was my 4th attempt at it, but apparently Thassos mountains are not yet ready to let me through. Although I get faster and better each year, I’m still to execute my “perfect” race there. I’m far from elite level, and there are no categories (racing levels or “cats”) – that’s why I compete against the clock and myself. In this regard the perfect race is not the one where I step on the podium, but one where I ride with good flow, use all of my available power and finish strong without major technical failures or crashes.

In 2013 I completed the course without technical issues or crashes, but I wasn’t too fit and ended up past mid-pack.

In 2014 I trained quite a bit harder, acquired better bike and was doing well overall, but then crashed badly in a stream bed above Theologos. Thankfully no lasting damage, but lost more than half an hour due to tyre repairs, pain and loss of motivation.

In 2015 I became even faster, but got sick (common cold) the day before race and also torn tyre sidewall just 3 km from finish, so the perfect race remained elusive.

This year I’m in best shape of my life (so far 🙂 ). I trained hard and prepared for a strong ride with well tuned nutrition, hydration and light bike with tubeless tires. Went a little bit conservative from the start, but then picked up pace 10 minutes into the race. Felt strong and fast all the way up to Trikorfo peak, which is ~21 km into this 58 km race, but time-wise it is about the half-way through.

Just bellow Trikorfo check-point I noticed my front tyre (Rocket Ron) is hissing and spilling sealant from near the centre. This is not something unusual – it happened to me several times before, so I kept going feeling confident it’ll seal quickly. 2-3 minutes later it was still bubbling, so I had to stop and check what’s going on. There was an odd, very thin stone piece stuck just at the base of one of my central knobs. Like a piece of glass, but actually very small piece of rock. I removed it and left with ~1 mm hole, which sealed almost instantly. So, I jumped on the bike and resumed climbing only to find that my tyre started hissing again. Got off the bike, and hole sealed up quickly. This time I decided to push instead of ride for several minutes to give it chance to seal better. Unfortunately, when I tried riding it remained sealed only for few short minutes and then the hole re-opened.

More and more riders began to catch-up and pass me. My motivation was declining. I think the hole kept reopening because of its location at the base of a knob. The knob provided too much leverage and was forcing the rubber around hole to flex and re-open. I think that one possible solution would have been removing (cutting) the knob. Anyway, it was apparent that the sealant is not going to fix the problem and it’s time to put an inner tube. That’s when I found that I have inner tube with Schrader valve while my front rim is Presta valve 🙁 Motivation nose dived to zero. I descended slowly to Theologos (by topping up air every 5 minutes) and quit the race. Bonus insult to injury points: I’ve ordered tubeless repair kit (the one where you use rubber thread plugs) before going to Thassos, but due to national holiday it didn’t arrive on time.

Well, at least the weather was nice, the views spectacular, the food and the company awesome. I improved my Potos – Trikorfo climb time by another 15% compared to 2015 (1h54 -> 1h39m); 37% faster than my first ride from 2013 (2h16m back then):

 

trikorfo-segment-2016

So, I guess we are not done yet! Ну, Τρίκορφο, ну, погоди!

Posted in Misc | Tagged , , , , | Leave a comment

Abbott FreeStyle Libre initial impressions

Human body is an amazing machine (consisting of many different, interconnected machines) and I’m really curious about processes that happen in it. I also love measuring, quantifying and modeling things (as my wife can attest). So, I’ve been very excited to get my hands on the Libre.

Abbott FreeStyle Libre is a CGR (continous glucose recording) device, which measures glucose in interstitial fluid (a solution that bathes and surrounds the cells), or to say it another way the glucose in the subcutaneous fatty tissue. More info about Libre can be found in this diaTribe article.

I bought only the sensor without the reader, but thanks to CTAPP Software there’s a free Android app called Glimp, which can be used to read current values from Libre with a NFC equipped phone. I use Samsung Note 3. The sensor has to be activated first using another app called Glimp S.

Maybe now’s the time to mention that I’m not diabetic. However my father is, and apparently I don’t tolerate carbohydrates very well. So far my pancreas appears to work just fine. I have to keep it low carb (<130 g/day) if I want to maintain lean body composition.

Accuracy:

I used Abbott Optium Xceed (with blood glucose strips) for comparison. I’m well aware that it’s not super precise either, but since it’s the standard used for insulin dosing it’s good enough for me.

I did 20 fingerprick tests in 8 days, and here are the corresponding pairs:

Glimp mmol/l Optium Xceed Diff
6.2 6.6 −0.4
6.4 6.0 0.4
6.9 6.9 0.0
6.1 5.4 0.7
5.4 5.4 0.0
6.3 5.7 0.6
6.5 5.2 1.3
6.5 6.0 0.5
6.5 5.3 1.2
8.1 7.1 1.0
6.3 6.4 −0.1
6.5 5.6 0.9
5.9 5.5 0.4
7.4 5.6 1.8
5.7 5.6 0.1
6.8 6.7 0.1
6.8 5.5 1.3
7.0 6.1 0.9
6.8 5.7 1.1
7.3 6.1 1.2

Some variations are to be expected, because the two devices measure different things and Libre only tries to convert its results to blood glucose equivalent. Also there’s an inherent lag (delay) of about 5-10 minutes for glucose change in the interstitial fluid compared to blood glucose. Still, the variation I see is too big to be used directly. I read that other users have better accuracy and even use Libre data for insulin dosing. Maybe it’s interpersonal variation or maybe my sensor is not up to par. Another possibility is that I didn’t insert the sensor at the best possible place – I used the back of the upper arm as advised but maybe I’ve hit some internal anatomy (blood capillary?). I also don’t know if Libre’s original reader is smarter than Glimp and compensates in some way.

So, here we go with some more analysis of the variation I see.

First, a diagram of the raw BG (blood glucose) pairs:

glimp-vs-xceed

Libre often (but not always) reads about 0.5 mmol/l higher. Here’s the polynomial regression of the pairs:

glimp-vs-xceed-regression

Seems like the higher the reading, the bigger the error.  Here’s the % deviation for all Glimp values I have:

glimp-vs-xceed-deviation

If I use the coefficient calculated in the polynomial regression above to adjust raw Glimp values and then calculate deviation, it looks like this:

glimp-vs-xceed-deviation-mmol

And finally this is how my adjusted blood sugar trend looked yesterday (probably :-)):

glimp-bg-trend-adj

I have another unopened sensor and I plan to try it in a few weeks and compare data with this one.

That’s all folks.

Posted in Misc | Leave a comment