Карамелени човеци

В разговорите ми с прители и познати откривам, че предпазливото отношение към захарта все по-масово си проправя път, но и много хора се питат какъв точно е проблемът? Добре, явно трябва да внимаваме с въглехидратите, но защо? Е, предимно сред хората склонни да си задават въпроси разбира се. Другите, които имат готов отговор за всичко…
 
Възможно най-опростено: проблемът е, че захарта “карамелизира” протеините и др. молекули в тялото или по научному – гликира ги. Оттам идва и терминът “гликиран хемоглобин” (HbA1c), който обозначава количеството на вече повредения хемоглобин в кръвта и има силна връзка с редица заболявания като диабет, сърдечно-съдови, Алцхаймер, рак, увреждания на периферните нерви и сетивата.
 
Ако някой се интересува това е разновидност на реакцията на Маяр (понякога неправилно наричан Мейлард). Благодарение на тази химична реакция получаваме хрупкавата кафява коричка при готвене.
 
Та не случайно панкреасът ни се опитва панически да поддържа кръвната захар в много тесни граници. По-точно ≤ 5 милимола на литър, което е 1-2 чаени лъжички захар в обръщение в целия обем кръв (типично 4-6 литра). Излишъкът се складира в мускулите и черния дроб под формата на безопасния гликоген, което за животните е нещо като нишестето за растенията – много молекули захар свързани една към друга образуват дълги вериги, които след това трябва отново да се разглобят преди употреба. Като се запълнят депата с гликоген пък захарта се преобразува до мазнини (триглицериди).
 
Имаме някакъв ограничен капацитет да обезвредим тези карамелизирани молекули, но ако са твърде много започват трайно да се превръщат в т. нар. крайни продукти на гликирането (AGEs – Advanced Glycation Endproducts). AGEs се натрупват и остават в тялото дълго време увреждайки необратимо структурата и функцията на молекулите (протеини, ДНК, мазнини и т.н.) с които са се свързали. Представете си, че имаме малък пожарогасител пълен с ензими за обезвреждане карамелизираните молекули. Като остане празен няма с какво да гасим пожара докато не се презареди, а това отнема време.
 
По ирония на съдбата бета клетките в панкреаса произвеждащи инсулин са сред най-уязвимите и едни от първите жертви на повишените нива на кръвна захар. Знае се, че придобитият диабет от втори тип е не само загубена чувствителност към инсулин, ами и повреден панкреас, който не може да произвежда достатъчно инсулин, като напоследък се приема, че ролята на повредите е по-голяма отколкото се е смятало преди.
 
Захарта (глюкоза, фруктоза и т.н.) разбира се не е единствената причина за такъв тип увреждания на клетките: AGEs могат да идват и предварително образували се с храната (висока температура: пържене, продължително печене) или повредите могат да дойдат с друг тип оксидативен стрес (пушене, алкохол, отслабени антиоксидантни механизми).
Някои хора са много по-устойчиви на тези вредни въздействия, също както има хора, които могат да пробягат 42 км за 2 часа. Напълно е възможно и Вие да сте сред тях, но по-вероятно е да не сте.
 
Та те така те.
This entry was posted in Misc. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.