TP-Link T9UH with Linux 5.8

Driver that works for me is https://github.com/aircrack-ng/rtl8814au

There were latency spikes every two minutes or so. Ping jumped up to 2000 ms. It turned out to be caused by Network Manager’s background network scans. Setting my AP’s BSSID in NM to disable roaming between different BSSIDs (APs) with the same ESSID did eliminate them.

Posted in Uncategorized | Tagged | Leave a comment

Случки с държавни и частни служители

Private vs public sector

Частен vs. публичен сектор

Знам, че не можем да вадим заключения от единични случки, но ето моят опит в няколко сравнително скорошни ситуации:

* * *

Отивам до централната приемна на Цибалаб за някакви кръвни изследвания, защото ми е най-близо. Паркинг за клиенти. Бързо и учтиво обслужване. Плащане с кредитна карта. Дават ми картонче с код за достъп, за да мога да си проверя резултатите без да се разкарвам пак до лабораторията. Повечето резултати са готови след по-малко от 2 часа.

* * *

Трябва ми документ, че не се водя на отчет в психодиспансера. На регистратурата ми обясняват, че това струва 10 лв, но трябва задължително да ме прегледа психиатър, което струва 30 лв. Поспорихме известно време, защото освен всичко друго същият документ ми трябваше и преди 7 месеца (а и преди 5 години) и знам, че е супер проформа този преглед, а и защо очакват, че ми се е променило състоянието? Както и да е, бия отбой, давам 40 лв и се нареждаме (със жена ми) на опашка за кабинета на психиатъра.

Идва и нашият ред, обясняваме за какво ни трябва документ:

— Оф, ама то това отнема много време, а вижте още колко много хора чакат… трябва сега да въвеждам толкова много неща…
— Ами… съжалявам. Ние бяхме при вас и преди 7 месеца и едва ли нещо се е променило?
— А, така ли? А случайно да носите копие от предишното удостоверение?
— Не, не ни е хрумнало да идваме с предишно копие :-/ При Вас не се ли пази екземпляр?
— Не. Много е допотопна тази система тука… оф, трябваше колежката да дойде да ме смени вече.

Последва обичайното попълване на шаблон с двупръстно писане на клавиатура: как се казвате, имате ли психично болни роднини, употребявате ли наркотици, колко години трудов стаж имате, хармоничен ли е бракът ви, бла-бла, следващият моля.

* * *

Имам кредитна карта от някаква банка. Учтиво ми напомнят, че пластиката ми изтича скоро. Дори предварително са произвели нова, която да отида и да си взема в удобно за мен време в удобен за мен клон, като има такива с удължено работно време до 19:00, а някои работят и в събота и неделя.

* * *

През 2006 година съм пропуснал да си отбележа в календара за 2016, че ще ми изтече шофьорската книжка и тя взела, че изтекла. Работно време на отдел “Лични документи” е от 08:30 до 17:30 в работни дни. Това разбира се съвпада с работното време на повечето хора, така че без отпуск или поне закъснение няма как да стане.

Отивам в 16:00 и като съм отишъл я да взема да си подновя и международния паспорт. Питат ме в брой или с кредитна карта. Модерна работа! С кредитна карта предпочитам.

— Да знаете, че така става много по-бавно!

Не знам колко бързо става иначе, но така приключихме към 17:20.

Понеже пуснах обикновена услуга, ми дадоха бележка за след 30 дни. Леко възмутително е това за мен, да чакаш 30 дни за преиздаване на ШК. От източници пожелали да запазят анонимност научих, че пластиката типично е готова след седмица. Останалото време си го чакаш просто ей така.

На 30-ия ден отивам да си взема книжката в 17:00. Вратата заключена. Чакам 5 минути – никакво движение. Вътре се виждат някакви хора, но на срамежливото ми почукване на стъклото никой не реагира. Свивам рамене и си тръгвам, защото имам записан час на друго място.

* * *

Трябва да си извадя свидетелство за съдимост, което да ми послужи пред съда в Плевен. Подавам заявление в Софийския районен съд, който служебно го изисква от съда по месторождението ми (което не е София), и го получавам след 3 дни. Хм, а защо аз трябва да искам от един “клон” на съдебната система да ми посредничи за изваждане на документ от друг “клон”, който да ми послужи пред трети “клон”?

* * *

Чакам пратка с обикновена поща. Пътува няколко седмици от Азия. Междувременно получавам друга пратка и отивам да си я взема от местния люлински клон. Питам дали случайно няма и друга пратка за мен:

— Ами има! От преди близо 20 дни, даже си мислехме да я връщаме вече на подателя!
— А защо не съм получил известие?
— Аааа, не знам. Ами проверявайте си щом очаквате пратка!

* * *

Поръчал съм си някакви продукти от farmhopping. Има опция за времеви интервал и съм избрал от 18:00 до 20:00. Отивам на тренировка, където обикновено не си чувам телефона. Забавям се повече от предвиденото и в 19:00 виждам, че имам пропуснати обаждания от 18:15. Звъня обратно: доставката ме чака пред нас. Пристигам в 19:15 и се извинявам, че се е наложило да ме чакат. Доставчикът ме уверява, че няма абсолютно никакъв проблем и съм си във времевия интервал. Предлага ми да ми помогне да качим продуктите до нас.

* * *

Стана объркване при поръчката на една пратка от UK. Трябваше да я получа на UK адрес, но стана така, че за държава се вписа България. Улица, номер, пощенски код – всичко в близост до Лондон, но за държава България. Усетих се чак на другия ден. Обадих се на изпращача, който ми отговори, че пратката вече е тръгнала и ще направи каквото зависи от него да я върне, но не знае дали ще се може. Примирих се аз, че ще стигне до БГ и ще я върнат обратно за UK.

След няколко дни ми звъни телефонът:

— Здравейте, обаждам се от EMS/Bulpost. Има тук една пратка с объркан адрес, но имаше и телефонен номер и реших да се обадя. Очаквате ли нещо?

Интересното е, че EMS/Bulpost е предприятие в предприятието – т.е. специализирано звено в рамките на Български пощи, което незнайно защо работи доста добре.

Posted in Misc | Leave a comment

Карамелени човеци

В разговорите ми с прители и познати откривам, че предпазливото отношение към захарта все по-масово си проправя път, но и много хора се питат какъв точно е проблемът? Добре, явно трябва да внимаваме с въглехидратите, но защо? Е, предимно сред хората склонни да си задават въпроси разбира се. Другите, които имат готов отговор за всичко…
 
Възможно най-опростено: проблемът е, че захарта “карамелизира” протеините и др. молекули в тялото или по научному – гликира ги. Оттам идва и терминът “гликиран хемоглобин” (HbA1c), който обозначава количеството на вече повредения хемоглобин в кръвта и има силна връзка с редица заболявания като диабет, сърдечно-съдови, Алцхаймер, рак, увреждания на периферните нерви и сетивата.
 
Ако някой се интересува това е разновидност на реакцията на Маяр (понякога неправилно наричан Мейлард). Благодарение на тази химична реакция получаваме хрупкавата кафява коричка при готвене.
 
Та не случайно панкреасът ни се опитва панически да поддържа кръвната захар в много тесни граници. По-точно ≤ 5 милимола на литър, което е 1-2 чаени лъжички захар в обръщение в целия обем кръв (типично 4-6 литра). Излишъкът се складира в мускулите и черния дроб под формата на безопасния гликоген, което за животните е нещо като нишестето за растенията – много молекули захар свързани една към друга образуват дълги вериги, които след това трябва отново да се разглобят преди употреба. Като се запълнят депата с гликоген пък захарта се преобразува до мазнини (триглицериди).
 
Имаме някакъв ограничен капацитет да обезвредим тези карамелизирани молекули, но ако са твърде много започват трайно да се превръщат в т. нар. крайни продукти на гликирането (AGEs – Advanced Glycation Endproducts). AGEs се натрупват и остават в тялото дълго време увреждайки необратимо структурата и функцията на молекулите (протеини, ДНК, мазнини и т.н.) с които са се свързали. Представете си, че имаме малък пожарогасител пълен с ензими за обезвреждане карамелизираните молекули. Като остане празен няма с какво да гасим пожара докато не се презареди, а това отнема време.
 
По ирония на съдбата бета клетките в панкреаса произвеждащи инсулин са сред най-уязвимите и едни от първите жертви на повишените нива на кръвна захар. Знае се, че придобитият диабет от втори тип е не само загубена чувствителност към инсулин, ами и повреден панкреас, който не може да произвежда достатъчно инсулин, като напоследък се приема, че ролята на повредите е по-голяма отколкото се е смятало преди.
 
Захарта (глюкоза, фруктоза и т.н.) разбира се не е единствената причина за такъв тип увреждания на клетките: AGEs могат да идват и предварително образували се с храната (висока температура: пържене, продължително печене) или повредите могат да дойдат с друг тип оксидативен стрес (пушене, алкохол, отслабени антиоксидантни механизми).
Някои хора са много по-устойчиви на тези вредни въздействия, също както има хора, които могат да пробягат 42 км за 2 часа. Напълно е възможно и Вие да сте сред тях, но по-вероятно е да не сте.
 
Та те така те.
Posted in Misc | Leave a comment