Частен vs. публичен сектор
Знам, че не можем да вадим заключения от единични случки, но ето моят опит в няколко сравнително скорошни ситуации:
* * *
Отивам до централната приемна на Цибалаб за някакви кръвни изследвания, защото ми е най-близо. Паркинг за клиенти. Бързо и учтиво обслужване. Плащане с кредитна карта. Дават ми картонче с код за достъп, за да мога да си проверя резултатите без да се разкарвам пак до лабораторията. Повечето резултати са готови след по-малко от 2 часа.
* * *
Трябва ми документ, че не се водя на отчет в психодиспансера. На регистратурата ми обясняват, че това струва 10 лв, но трябва задължително да ме прегледа психиатър, което струва 30 лв. Поспорихме известно време, защото освен всичко друго същият документ ми трябваше и преди 7 месеца (а и преди 5 години) и знам, че е супер проформа този преглед, а и защо очакват, че ми се е променило състоянието? Както и да е, бия отбой, давам 40 лв и се нареждаме (със жена ми) на опашка за кабинета на психиатъра.
Идва и нашият ред, обясняваме за какво ни трябва документ:
— Оф, ама то това отнема много време, а вижте още колко много хора чакат… трябва сега да въвеждам толкова много неща…
— Ами… съжалявам. Ние бяхме при вас и преди 7 месеца и едва ли нещо се е променило?
— А, така ли? А случайно да носите копие от предишното удостоверение?
— Не, не ни е хрумнало да идваме с предишно копие :-/ При Вас не се ли пази екземпляр?
— Не. Много е допотопна тази система тука… оф, трябваше колежката да дойде да ме смени вече.
Последва обичайното попълване на шаблон с двупръстно писане на клавиатура: как се казвате, имате ли психично болни роднини, употребявате ли наркотици, колко години трудов стаж имате, хармоничен ли е бракът ви, бла-бла, следващият моля.
* * *
Имам кредитна карта от някаква банка. Учтиво ми напомнят, че пластиката ми изтича скоро. Дори предварително са произвели нова, която да отида и да си взема в удобно за мен време в удобен за мен клон, като има такива с удължено работно време до 19:00, а някои работят и в събота и неделя.
* * *
През 2006 година съм пропуснал да си отбележа в календара за 2016, че ще ми изтече шофьорската книжка и тя взела, че изтекла. Работно време на отдел “Лични документи” е от 08:30 до 17:30 в работни дни. Това разбира се съвпада с работното време на повечето хора, така че без отпуск или поне закъснение няма как да стане.
Отивам в 16:00 и като съм отишъл я да взема да си подновя и международния паспорт. Питат ме в брой или с кредитна карта. Модерна работа! С кредитна карта предпочитам.
— Да знаете, че така става много по-бавно!
Не знам колко бързо става иначе, но така приключихме към 17:20.
Понеже пуснах обикновена услуга, ми дадоха бележка за след 30 дни. Леко възмутително е това за мен, да чакаш 30 дни за преиздаване на ШК. От източници пожелали да запазят анонимност научих, че пластиката типично е готова след седмица. Останалото време си го чакаш просто ей така.
На 30-ия ден отивам да си взема книжката в 17:00. Вратата заключена. Чакам 5 минути – никакво движение. Вътре се виждат някакви хора, но на срамежливото ми почукване на стъклото никой не реагира. Свивам рамене и си тръгвам, защото имам записан час на друго място.
* * *
Трябва да си извадя свидетелство за съдимост, което да ми послужи пред съда в Плевен. Подавам заявление в Софийския районен съд, който служебно го изисква от съда по месторождението ми (което не е София), и го получавам след 3 дни. Хм, а защо аз трябва да искам от един “клон” на съдебната система да ми посредничи за изваждане на документ от друг “клон”, който да ми послужи пред трети “клон”?
* * *
Чакам пратка с обикновена поща. Пътува няколко седмици от Азия. Междувременно получавам друга пратка и отивам да си я взема от местния люлински клон. Питам дали случайно няма и друга пратка за мен:
— Ами има! От преди близо 20 дни, даже си мислехме да я връщаме вече на подателя!
— А защо не съм получил известие?
— Аааа, не знам. Ами проверявайте си щом очаквате пратка!
* * *
Поръчал съм си някакви продукти от farmhopping. Има опция за времеви интервал и съм избрал от 18:00 до 20:00. Отивам на тренировка, където обикновено не си чувам телефона. Забавям се повече от предвиденото и в 19:00 виждам, че имам пропуснати обаждания от 18:15. Звъня обратно: доставката ме чака пред нас. Пристигам в 19:15 и се извинявам, че се е наложило да ме чакат. Доставчикът ме уверява, че няма абсолютно никакъв проблем и съм си във времевия интервал. Предлага ми да ми помогне да качим продуктите до нас.
* * *
Стана объркване при поръчката на една пратка от UK. Трябваше да я получа на UK адрес, но стана така, че за държава се вписа България. Улица, номер, пощенски код – всичко в близост до Лондон, но за държава България. Усетих се чак на другия ден. Обадих се на изпращача, който ми отговори, че пратката вече е тръгнала и ще направи каквото зависи от него да я върне, но не знае дали ще се може. Примирих се аз, че ще стигне до БГ и ще я върнат обратно за UK.
След няколко дни ми звъни телефонът:
— Здравейте, обаждам се от EMS/Bulpost. Има тук една пратка с объркан адрес, но имаше и телефонен номер и реших да се обадя. Очаквате ли нещо?
Интересното е, че EMS/Bulpost е предприятие в предприятието – т.е. специализирано звено в рамките на Български пощи, което незнайно защо работи доста добре.
