Това беше една от по-калните обиколки. Не нещо драматично, но типично са по-сухи.
Стартирах с доста смесени чувства и за първи път от няколко години не знаех какво да очаквам, защото се случиха твърде много неща твърде късно. Подготовката вървеше много добре още от преди нова година, но в последните 2 месеца настана бъркотия – както технически, така и тренировъчно.
Първо, след като ми се износи от употреба предишното Shimano XT 2×10 задвижване, реших да мина на 1×11. Обаче имам Stages crank power meter и да не сменяме курбелите останах на BCD 104 мм и съответно в местния байк магазин ми сложиха някаква 34T плоча Saint. Тук аз не си написах добре домашното да проверя какво точно ми слагат и се оказа, че с тази плоча веригата ми пада супер много. Опитах се да я закрепя като върнах предния дерайльор и имаше известно подобрение, но далеч не беше пълно решение.
Преди да успея да разреша този проблем ми се наложи да отида на 3 седмична командировка в USA. Много се надявах да продължа с тренировките там и даже се изръсих с 270 USD за наем на MTB за времето на целия престой. Уви, така се струпа работата, че почти нямаше почивни дни, камо ли време за тренировки. А трябваше точно няколко дълги 3+ часа карания да направя :-/
Запълнената зона е Cumulative Training Load. Вижда се, че от 23 май до състезанието съм загубил 1/3 и съм се върнал на нивото от края на декември 2015. Е, има си някои особености, но в най-общи линии моделът е верен. Нещо, което не се вижда на горната картинка е, че качих 2.5 кг.
Като се прибрах имах само 3 дни да се боря с jet lag и да се опитам да оправя проблема с падащата верига. Тренировки в последните дни нямат смисъл и дори ще навредят. Тъй като нямаше за кога да поръчвам някакви по-интересни компоненти взех от OLX една 32 зъба овална narrow wide плоча и си я монтирах.
Хем добре ми дойде от 34T на 32T, че 34:42 комбинацията на 1×11 ми идва тегава. Поръчал съм си 45T casette extender, но естествено още не е пристигнал.
С помощта на малко мелатонин и няколко дози дисциплина горе-долу успях да се вкарам уж в местната часова зона. Натоварих си багажите и се явих съвсем навреме за старта.
Много мислих как да си разпределя силите. При положение, че нямам кой знае какви карания от 23 май насам не бях сигурен в собствените си възможности. Реших да гледам пулсомера, защото знам, че HR зоните се променят сравнително бавно с времето. На perceived effort не бих си имал доверие за такова дълго състезание, а и на ватметъра нито знаех какви са ми моментните възможности, нито колко са му адекватни показанията с овалната плоча (Stages викат +5%, някакъв тип вика -5%).
Горе-долу добре се изкачих до тясната пътека към Кладница (2nd best personal time). Там си имаше задръстване и не беше от най-бързите преминавания. После PR от Боснек до Чуйпетлово, PR от Чуйпетлово до Ярлово…
След Ярлово изпреварих участник, който беше спрял на едно баирче и правеше ужасни гримаси. Попритесних се и го питах всичко наред ли е? Бяха го подкарали брутални крампи. Нямаше с какво да му помогна – въпрос на почивка и т.н., така че си продължих по пътя.
Само 10 минути след това и мен ме застигна първата крампа. По принцип не съм от най-крампиращите хора. Дори до преди 10-ина години почти не знаех що е то. Беше ми се случвало само на пръстите на краката след дълго висене в по-хладна вода. Покрай колоезденето, а вероятно и с напредването на възрастта се запознах по-отблизо с този феномен, но пак бих казал, че изпитвам доста по-малко крампи от средното съдейки от разговори с други циклисти и четейки форуми и т.н. Странно беше и мястото на схващането: вътрешната страна на бедрото (Sartorius). Никога досега не ми се беше случвал спазъм на точно този мускул. Сега, след състезанието започнах да се чудя, дали е възможно овалната предна плоча да е допринесла? Ок, сигурно се презорих спрямо текущите си възможности, но защо точно тези мускули? Дали овалът не натоварва по достатъчно различен начин за който не съм тренирал?
Тук вероятно подцених и това, че сърдечно-съдовата (централна) адаптация aka форма се губи по-бавно от периферната (*). Или по-просто казано имам предостатъчно въздух, че да си предóбря краката. Пък и за първи път карам интензивно на >25C тази година. Досега все хладно беше (вкл. в Massachusetts).
Ходих 2-3 минути, след което карах с намалено темпо още 2-3 минути и опитах пак да ускоря. За съжаление крампите се завърнаха доста бързо. Направих по-дълга, 15 минутна “почивка” с по-ниско темпо, шмръкнах едно Gu с аминокиселини, налочих се с вода, но щом забързах се започна пак със схващанията.
Е, явно това е положението и няма какво да направя, ами да взема да пусна автопилота да си ме прибера до финала яваш-яваш 🙁
Подкарах на втора без газ (Lower HR Z2). По някое време излязох на асфалта преди Желеница и установих, че спра ли да въртя педалите – веднага ми пада веригата. Позагледах се как става тоя номер и установих, че все едно ми е блокирало свободното движение на задната главина. Задната капла върти венец-касетата и се опитва да върти и предната плоча чрез веригата, но понеже аз съм стъпил на педалите и не им давам да се въртят, веригата се надипля от горната страна и просто изпада. Спирам, свалям задното колело и почвам да оглеждам какъв може да е проблемът и се чудя дали подлежи на ремонт в полеви условия или ще се прибирам с фикси. Тогава забелязах, че свободното движение не е като да е съвсем блокирало, а по-скоро е много стегнато. Счупена щипка на пластмасовия предпазител, който е между най-големия венец и спиците и чрез триене върти и венците. Наместих го криво-ляво и продължих.
Някакъв младеж ме застигна точно като тръгвах и ме пита имам ли нужда от помощ. Обясних му с няколко думи каква е хавата и вече всичко е ок. Той пък се оплака, че почти не можел да превключва скоростите от кал, мръсотия и липса на смазка. Нали не бързах вече, сипах му малко вода на задния обтегач, дадох му смазка и доволно продължихме.
Добре, ама автопилота реши, че щом не се състезаваме, по-добре да спре на подкрепителния пункт на Железница да хапнем, да се разтъпчем, да соцнем. Речено-сторено: и без това се чувствах гладен за по-нормална храна, а не изотонични напитки и гелове. Което също не ми се беше случвало досега на състезание. Обикновено си карам без проблеми със Skratch и VFuel, ма тоя път не можах да намеря VFuel и карах със Skratch + High5 gels и Gu gels. Пробвах ги преди няколко дни, но не и на многочасово интензивно каране. Ще видим дали ще се повтори тази особеност с глада при бъдещи дълги карания, че поне са достъпни в София въпросните гелове. Пък и дали нямат пръст в крампите?
Та спрях аз и изпоизядох по малко от всичко на доста добре заредния пункт: фурми, краставици, някакви бисквити със семки в тях, праскови, Roo bars, банани… браво на организаторите! Това всъщност беше първия пункт на който спирам. Преди това на Чуйпетлово заредих вода, но не се доближих да видя какво има на масите. Карам с две 0.66 л бутилки на рамката и разходът ми е горе-долу бутилка на час + джобовете ми са пълни с гелове, така че не ми се налага да спирам.
И така бавно и плавно си продължих по обиколната алея. Настигнах друг колоездач, който също си караше бавно и плавно. След няколко минути, обаче започна да ми се струва, че кара твърде бавно. Изпреварих го. След по-малко от 10 минути настигнах друг… погледнах арматурното табло: и уредите показваха, че съм вдигнал темпото, а се чувствах ок. Изглежда след достатъчно време, храна и вода се бях възстановил в някаква степен. Карането отново беше забавно, а не оцеляване 🙂 Е, не за всички – автопилотът стоеше скръстил ръце с начумерен поглед, който сякаш казваше “Нали аз щах да карам? Няма ли да спираме сега на другите подкрепителни пунктуве?”. Нъцки.
Задминах само още 2-3 души до финала, после някои от тях мен, докато за втори път си оправях пластмасовия предпазител. Но като цяло нямаше разместване в позициите в последните 25 км. Изглежда по-бързите бяха отпрашили, а другите или си бяха разпределили силите добре и съответно си поддържаха някаква по-ниска от моята скорост или масово бяха дали фира подобно на мен.
В крайна сметка гледайки данните от GPS виждам, че при подкрепителния пункт в края на Ярлово съм бил по същото време както и миналата година: приблизително 52.5 км за 3ч5м. След това съм се забавил значително до Железница и съм загубил към половин час от който 14 минути не съм се движил (ремонт, соц., манджаре). И накрая от Железница до финала съм поддържал сходно темпо като 2015. Така резултатът ми е 36 минути по-бавно спрямо най-доброто ми време от 2015 (5ч22м vs 5ч58м), пък ако гледаме само “moving time” разликата спада до 22 минути. А аз имах чувството, че съм по-бавен. Всъщност някакъв дисонанс беше: струваше ми се, че се движа бавно и периодично се изненадвах колко много съм напреднал по маршрута.
Следващ опит 2018 г. Мисля 2017 да си дам почивка от състезателна дейност (сигурно пак ще обиколя, но с recreational tempo).
Минах през автомивка да измия колелото, след това си купих и изядох 1/2 кг сладолед и тѐ така тѐ.
