Когато си на море, ама все едно си си отишъл на село, нещата се развиват по доста различен начин. Кое точно го определя така, не знам, но може би дългият престой и това, че се замъкнахме с целия катун, барабар с котката и прахосмукачката.
Какво общо има дългият престой ли? Може би това, че когато сме за кратко, се опитваме да вземем колкото се може повече наведнъж — от сутрин до вечер на плажа, всеки ден злоупотреби с таверни, аху-иху…
А когато сме за цял месец, то вече не е sustainable да прекарваме по 9+ часа на плажа и го раздаваме доста по-разнообразно и умерено. Не пропуснахме нито ден да се цопнем в любимото море, но повечето дни в такъв интервал и с такава продължителност, че (почти) не ползвахме слънцезащитен крем и пак не изгоряхме. Типично от 16:00 до залез (20:00+).
Когато си за седмица, консумираш морето; когато си за месец+, то просто се превръща в средата, в която живееш.
Даже изработих 6 remote смени по средата. Чувал съм да казват, че богат е този, който не просто има парите за цяло лято на море, ами и времето.
То комай времето е единственият ни наистина ограничен и необратим ресурс.
А при по-дълъг престой започваш да забелязваш неща, които за кратко остават невидими. Виждаш как се сменят — айде да не са чак сезоните — периодите. В средата на август плажовете бяха доста по-пълни, после постепенно опустяха. По едно време се появиха лястовички за десетина дни и после изчезнаха.
Цикадите се поумълчаха. Гугутките не 🙂
Освен обичайните лапини, барбуни и др. дребни риби попаднахме на раци (Ники даже без да иска изрови един от пясъка, докато си строеше нещо там), скат, лъвска риба (инвазивен вид) и хамелеон. Вечер пък се чуваше характерният вой/плач на чакалите. Ако не сте чували, звучи така (клипът не е мой).
Между другото, понеже не искахме да ни чистят, за да не се стресира котката (или пък да избяга и да бере ядове с чакалите и другите твари), само вземахме чистите чаршафи и кърпи и връщахме употребяваните. Чистим си сами (с прахосмукачката).
Жената, която ни ги носеше — γιαγιά Βούνα — все настояваше да чисти и да сменя, а ние все отказвахме. По едно време започна да ни носи от неиния личен (δικό μου!) зехтин в бутилки от минерална вода.
Пък това да захранваш тренировката с крайпътни смокини (поредният spatial модел в главата ми — знам къде са повечето смокини в радиус 5 км около Ρωμανός), да я разнообразяваш с гледки като тази към Παραλία Βοϊδοκοιλιά и всякакви други „картички“ и да завършиш с плонж в морето е просто… безценно (за мен).
Понякога, след плажен „тенис“, всякакви игри с топки и фризби (като напр. фризби с тръстикови копия), копане на дупки и канали, крепости, шнорхелинг… стигаме и до плажно мебелостроене — Ники си построи пейка да си гледа залеза, а аз плет, защото имаше тръстики.
С цели дни не бяхме обличали други дрехи освен един бански, който се ~пере и съхне, докато си с „пижамата“. Спорт със същия бански 🙂 Имам и “официален” бански, с който ходя до φούρνος.
Според Withings съм свалил малко над 0.5 кг, предимно мазнини. Може би има нещо вярно в това, че средиземноморската диета работи най-добре на Средиземно море.
Leave a Reply