Изпитание на вярата

Оня ден на Тасос ме удари с голяма сила прозрението за „изпитанията“.

Когато животът ти сервира лимони и си падаш по попове си казваш “е, господ ми праща изпитание, но накрая всичко ще бъде наред”.

А аз на състезанието паднах, поутрепах се, спадна гумата и носих 3 км на гръб. В хотела се опитах да закрепя гумата, но беше налапала пясък и мизерия и нямаше как. Тогава се оказа, че ми се е скъсал и маркучът на помпата… и така ме огря прозрението, че може просто да си кажеш, че т’ва е изпитание за вярата 🙂

А когато не си падаш по попове, нямаш подобни екстри. Аз просто си казах, че това е част от играта и ми идва като тренировка срещу setbacks, защото когато ти се случи някакъв failure по време на състезание, действа доста демотивиращо и може би е добре да се тренират и такива работи — освен тренирането на aerobic engine, fatigue resistance, кога и колко да ядеш/пиеш, какво темпо да поддържаш нагоре и какво надолу, технически умения за труден терен и т.н.

То при тия XCM състезания си е сериозна оркестрация всичко да е наред за оптимален резултат. И като спуках гума 3 км преди финала, си казах: „Хахаха, я това го знам беее“. Оправих я за 15 минути и 30 секунди и продължих 🙂

Човешкият мозък е устроен да търси patterns и причинност, но аз просто гледам да остана в играта, дори когато рандомайзерът реши да ми подхвърли изненада.